Eco-functional intensification of holdings for sustainable biological basis

Селското стопанство е една от най-важните области на човешката дейност и по тази причина има решаващо въздействие върху околната среда и ландшафта. Основната му цел, преди всичко е производство на висококачествени суровини за хранително-вкусовата промишленост и животновъдството. Максимизиране на производството и печалбата са основни цели при развитието на конвенционалното земеделие. Резултат от тази интензификация е намаляване на биологичното разнообразие в земеделските райони и нарушаване на биологичното равновесие в природните екосистеми.
Методите на биологичното земеделие са свързани с подобряване на биоразнообразието на естествените биотопи, защото те помагат да се създадат по-разнообразни условия на живот, по-добри условия за размножаване и разпространение на отделни видове, увеличаване на предлагането на хранителни вещества и т.н. Това е система, която повече е фокусирана върху проблемите, свързани с опазването на околната среда и човешкото здраве. При биологичното земеделие, биоразнообразието на флората и фауната е по-голяма, отколкото при конвенционалното (Šarapatka and Urban, 2007).
Биологичното земеделие е важен приоритет в тематичните приоритети на европейските научни програми, в политиката за развитие на земеделието в Република България, както и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Съобразно приоритетите на Шеста и Седма рамкови програми, научните изследвания, свързани с развитието на биологично земеделие у нас са от голямо значение за развитието на науката в България и превръщането й във фактор за растеж на икономиката.
Основните култури, които се отглеждат у нас по биологичен път са трайни насаждения, зърнено-житни култури, технически култури, зеленчукови култури, някои нетрадиционни видове. През последните години се наблюдава значителен ръст на площите, заети с ливади и пасища, както и тези заети с фуражни бобови култури, поради нарастващия интерес на фермерите към биологично животновъдство (Симинов, 2015).
Някои от фуражните бобови видове се отличават с голяма пластичност, адаптивност и висок продуктивен потенциал, което ги определя като особено подходящи за този тип производство. Правилният избор на вида се определя и от други основни характеристики, включващи широка екологична стабилност, отзивчивост и толерантност към стресови биотични (вредители) и абиотични фактори на средата (воден дефицит, сухоустойчивост и др.).
Биопестицидите заемат все по-важно място в растителнозащитния сектор (Copping and Menn, 2000). Те са високо ефикасни, безопасни и екологично приемливи (Nathan et al., 2004; Isman M. B., 2006). Общите тенденции през последните две десетилетия се изразяват в намаляване на зависимостта от синтетичните продукти при контрол на вредителите в селското и горско стопанство, както и опазване на околната среда. Биопестицидите могат да бъдат отлични алтернативи на химическите пестициди. С повишаване на обществената информираност за здравните и екологични проблеми, свързани с използването на химически продукти, решаването на проблемите, произтичащи от третиране с пестициди, придоби съществено значение и важност за много заинтересовани страни (Saini, 2014).
Бобовите култури притежават ценни, незаменими хранителни качества. Фасулът и грахът са популярни зеленчуци, които са добър източник на протеини и въглехидрати. Те имат важно значение и за агротехниката, като отличен предшественик за житни, зеленчукови и техническите култури. Бобовите растения като фасул и грах играят важна роля в системата за сеитбообращение, като обогатяват почвата с азот, с което подобряват почвеното плодородие.
Бобовите култури се нападат от голям брой болести и неприятели през вегетацията. Продуктите за растителна защита са ключови eлементи при решаването на проблемите, свързани с контрола на неприятелите при бобовите култури. За да не се стига до излишни разходи за тях, замърсяване на продукцията, околната среда и заплаха за здравето на хората, приложението им трябва да се основава на принципи за рационалност и при строго спазване на изискванията за устойчива употреба. Подход, който предлага това, като комплексна борба с вредителите е интегрирано управление, базирано на мониторинг, превенция и интервенция. Устойчивото управление на производството не изключва елементи от конвенционалното, но лансира интегрираните и биологични подходи, съчетани по оптимален начин, осигуряващи запазване на биоравновесието. Интензивното и често монокултурно отглеждане на бобовите култури стимулира натрупване на патогенните форми микроорганизми и инсекти. Процесът на саморегулацията на видовете в почвата и посевите се нарушава, това води до нарастване на инфекциозният фон до критическите граници. Възстановяване и възраждане на биологичната активност на почвата е бавен процес, който може да бъде регулиран и подпомаган с помощта на агротехнически, селекционни и микробиологичски методи. Проучването на биологичната активност на нови продукти за растителна защита, а така също и на биопрепарати е от решаващо значение за разработването на съвременните растителнозащитни системи. Включването на селективни за полезните видове продукти за растителна защита ще даде възможност за оптимално съчетаване на различни методи за контрол на вредителите.
Опазването на почвеното плодородие и осигуряването на балансирано хранене на бобовите култури е от същественно значение. През последните години се обръща все по-голямо внимание на някои нови подходи за управление на почвеното плодородие – биологични торове на базата на амино- и хуминови киселини, полезни почвени микроорганизми и др.