Importance of the bio-economy for regional development, agro-food chains and quality of life

През септември 2015, държавите-членки на ООН приемат нова програма за устойчиво развитие за 2030 г. , която включва 17 цели (цели за устойчиво развитие или стратегически цели за устойчиво развитие), насочени към борба с неравенството, бедността и изменението на климата. Дневният ред следва и стратегията “Европа 2020” (ЕК, 2010 г. ), в това което насърчава икономическия растеж, като същевременно се зачита околната среда и намалява зависимостта от невъзобновяеми ресурси. Това означава преминаване към нов тип икономика на знанието и иновациите, по-ефективно използване на водеща до социална и териториална кохезия.
Научните търсения в областта на биоикономиката от началото на миналия век до наши дни преминават през различни етапи: от идеята, че трябва да се открои проблема за съществуването на човечеството с ограничеността на достъпните ресурси, които са неравномерно разположени и неефективно усвоявани , през множество теории, обвързани с политическия, икономическия и социалния живот на обществото , за да се стигне до актуални към днешна дата виждания, че биоикономиката следва да се отнася до концентрацията на политическата икономика върху взаимовръзките между населението, предлагането на храни, начините на производство и обмен, и тяхното въздействие върху формите на живот като цяло и най-новите концепции, че принципът на рационалността следва да се прилага и към нечовешките организми .
Биоикономиката, заедно с кръговата и зелената икономика следва идеалите и целите на устойчивото развитие (икономическо, социално, екологично) на стопанската система на всички равнища. Дени Дьо Ружмон твърди, че държавата е твърде малка за да решава глобалните проблеми на нашето съвремие и твърде голяма, за да познава проблемите на местните общности и напомня в „Бъдещето е наша работа“ ролята на регионалното стопанство и неговото управление за реално повишаване качеството на живот на общностите. Регионалното стопанство с всички негови подсистеми (икономическа, пространствена, инфраструктурна, социална, екологична, институционална) днес е поставено пред предизвикателства от различни нива (глобални, национални, регионални) и сфери (демографски, социални, стопански, климатични и др.), за справянето с които своя принос разгръща все повече биофизичната перспектива чрез интелигентен и зелен растеж . Очаква се през 2019 г. ЕК да въведе конкретни мерки на базата на актуализиран План за действие , вкл.: увеличаване на мащаба и укрепване на секторите, в основата на които стоят биологичните ресурси; бързо внедряване на биоикономически практики в Европа; защита на екосистемата и познаване на ограниченията на биоикономиката що се отнася до околната среда. Това ни прави отговорни към познаване и иновативно обновяване на регионалния профил на икономиката в България чрез иновативни трансформационни процеси. Това е в унисон и с политиката, насочена към „интелигентна специализация“ на регионите на ЕС, която е иновативна стратегия за локално ориентирана икономическа трансформация. Изборът на ограничен брой приоритетни сектори въз основа на силни страни и сравнителни предимства на един регион, трябва да бъде с оглед на постигането на по-висока добавена стойност и изпълнението на по-конкурентни дейности, като се обвързва все повече с биоикономическата траектория на развитие. На тази основа регионите трябва да развият своите биоикономики и да ги обвържат с други стратегии и политики – Стратегиите за интелигентна специализация и Стратегия за формиране по-широката кръгова икономика. Културно-историческото наследство като елемент от устойчивото съвременно социално-икономическо развитие би могло да подпомогне изграждането на модели за икономически растеж, тясно обвързани с регионалната и местна специфика. Често икономическото поведение е в права връзка с местните културни особености и би могло да повлияе върху функционирането на пазарните отношения. След възраждане на традиционни поминъчни модели, които пряко кореспондират със съвременните тенденции в биоикономиката, наследството може да се превърне във важна част от стратегическите планове за развитие на местно, регионално и национално ниво с активното участие на различните институции, организации и заинтересовани лица. Изследването ‘Regional Biotechnology – Establishing a methodology and performance indicators for assessing bio-cluster and bio-regions relevant to the KBBE area’ (PwC 2011) е едно от първите, което очертава регионалните измерения на биоикономиката. Въпреки това, този проект се съсредоточава преди всичко върху положителни примери на биоклъстери и биорегиони.