• Surveys and analysis of the bio-economy sectors that prioritise and determine the regional economy.
• Mapping the typology and regional profiles of the bio-economy at regional level (e.g. Regions with a bio-economic profile focused on research, Regions with natural resources and bio-economic profile oriented towards cultural heritage, Regions with an integrated and advanced bio-economic profile, etc.

През септември 2015, държавите-членки на ООН приемат нова програма за устойчиво развитие за 2030 г. , която включва 17 цели (цели за устойчиво развитие или стратегически цели за устойчиво развитие), насочени към борба с неравенството, бедността и изменението на климата. Дневният ред следва и стратегията “Европа 2020” (ЕК, 2010 г. ), в това което насърчава икономическия растеж, като същевременно се зачита околната среда и намалява зависимостта от невъзобновяеми ресурси. Това означава преминаване към нов тип икономика на знанието и иновациите, по-ефективно използване на водеща до социална и териториална кохезия.
Научните търсения в областта на биоикономиката от началото на миналия век до наши дни преминават през различни етапи: от идеята, че трябва да се открои проблема за съществуването на човечеството с ограничеността на достъпните ресурси, които са неравномерно разположени и неефективно усвоявани , през множество теории, обвързани с политическия, икономическия и социалния живот на обществото , за да се стигне до актуални към днешна дата виждания, че биоикономиката следва да се отнася до концентрацията на политическата икономика върху взаимовръзките между населението, предлагането на храни, начините на производство и обмен, и тяхното въздействие върху формите на живот като цяло и най-новите концепции, че принципът на рационалността следва да се прилага и към нечовешките организми .
Биоикономиката, заедно с кръговата и зелената икономика следва идеалите и целите на устойчивото развитие (икономическо, социално, екологично) на стопанската система на всички равнища. Дени Дьо Ружмон твърди, че държавата е твърде малка за да решава глобалните проблеми на нашето съвремие и твърде голяма, за да познава проблемите на местните общности и напомня в „Бъдещето е наша работа“ ролята на регионалното стопанство и неговото управление за реално повишаване качеството на живот на общностите. Регионалното стопанство с всички негови подсистеми (икономическа, пространствена, инфраструктурна, социална, екологична, институционална) днес е поставено пред предизвикателства от различни нива (глобални, национални, регионални) и сфери (демографски, социални, стопански, климатични и др.), за справянето с които своя принос разгръща все повече биофизичната перспектива чрез интелигентен и зелен растеж . Очаква се през 2019 г. ЕК да въведе конкретни мерки на базата на актуализиран План за действие , вкл.: увеличаване на мащаба и укрепване на секторите, в основата на които стоят биологичните ресурси; бързо внедряване на биоикономически практики в Европа; защита на екосистемата и познаване на ограниченията на биоикономиката що се отнася до околната среда. Това ни прави отговорни към познаване и иновативно обновяване на регионалния профил на икономиката в България чрез иновативни трансформационни процеси. Това е в унисон и с политиката, насочена към „интелигентна специализация“ на регионите на ЕС, която е иновативна стратегия за локално ориентирана икономическа трансформация. Изборът на ограничен брой приоритетни сектори въз основа на силни страни и сравнителни предимства на един регион, трябва да бъде с оглед на постигането на по-висока добавена стойност и изпълнението на по-конкурентни дейности, като се обвързва все повече с биоикономическата траектория на развитие. На тази основа регионите трябва да развият своите биоикономики и да ги обвържат с други стратегии и политики – Стратегиите за интелигентна специализация и Стратегия за формиране по-широката кръгова икономика. Културно-историческото наследство като елемент от устойчивото съвременно социално-икономическо развитие би могло да подпомогне изграждането на модели за икономически растеж, тясно обвързани с регионалната и местна специфика. Често икономическото поведение е в права връзка с местните културни особености и би могло да повлияе върху функционирането на пазарните отношения. След възраждане на традиционни поминъчни модели, които пряко кореспондират със съвременните тенденции в биоикономиката, наследството може да се превърне във важна част от стратегическите планове за развитие на местно, регионално и национално ниво с активното участие на различните институции, организации и заинтересовани лица. Изследването ‘Regional Biotechnology – Establishing a methodology and performance indicators for assessing bio-cluster and bio-regions relevant to the KBBE area’ (PwC 2011) е едно от първите, което очертава регионалните измерения на биоикономиката. Въпреки това, този проект се съсредоточава преди всичко върху положителни примери на биоклъстери и биорегиони.

1. Проучване и анализ на секторите на биоикономиката, които са приоритетни и определящи регионалната икономика

ЦЕЛ
Идентифициранена на сектори на биоикономиката, които са приоритетни за регионалното стопанство и осигуряват интелигентна регионална специализация и повишаване социално-икономическото развитие.
1.1 Проучване и анализ на отрасловата структура на регионалното стопанство по области за периода 2012-2016 (използване на данни от НСИ и ТСБ). Идентифициране на приоритетни сектори на биоикономиката по региони в страната, чрез локализационен анализ
1.2 Проучване на регионални трансформации към биоикономика на основата на избрани показатели за периода 2012-2016. Дефиниране на регионалния профил по сфера на научни изследвания
1.3 Оценка на зависимостта между степента на развитие на биоикономиката и равнището на регионално развитие
1.4 Дефиниране на приоритетни регионални сектори на биоикономиката с иновационен потенциал и възможности за поставянето им в регионални стратегии за интелигентна специализация. Идентифициране на водещи икономически субекти ориентирани към иновационни подходи и методи насочени към биоикономиката

2. Картиране на типологията и регионалните профили на биоикономиката на регионално ниво (напр. Региони с профил на биоикономика, насочен към научните изследвания, Региони с природни ресурси и биоикономически профил, ориентиран към културното наследство, Региони с интегриран и напреднал профил на биоикономиката и др.

ЦЕЛ
Идентифициране на условията и факторите на биоикономическия регионален профил, на основата на типологизация на регионите чрез метода на ГИС картиране
2.1 Идентифициране и характеризиране на основните културно-исторически фактори, които биха подпомогнали развитието на приоритетни регионални сектори на биоикономиката
2.2 Характеризиране традиционния поминък на местното население и възможности за личностна реализация на съвременния жител на отделните региони чрез възраждане на тези от поминъците, които имат иновационен потенциал за биоикономиката
2.3 Проучване на иновативни ниши за пазара на храни и био-базирани продукти
2.4 Кръстосан анализ на културен и биоикономически профил в селски и планински региони

Ръководител на Работния пакет  проф.д-р Димитър Николов 02/465 31 53 oficce@iae-bg.com
Членове на научния колектив доц. д-р Боряна Иванова – АУ
доц. д-р Иванка Лулчева – АУ
гл. ас. д-р Росица Белухова-Узунова – АУ
гл. ас. д-р Марияна Шишкова – АУ
докторант Анета Ройчева – АУ
проф. д-р Румен Попов – ИАИ, ССА
гл. ас. д-р Десислава Тотева – ИАИ, ССА
гл. ас. д-р Петър Маринов – ИАИ, ССА
проф. д-р Юлияна Благоева-Яркова – ТрУ
доц. д-р Блага Стойкова – ТрУ
гл. ас. д-р Неделин Марков – ТрУ