• Identification of regionally operating innovation systems and clusters (industrial and rural) related to producers, processors and users of bio-based resources.
• Development of a pilot model for the Regional Bio-economy Ecosystem, based on a common regional vision for the bio-economy, priorities, coordination of administration, scientific institutions, industry and the agro-sector.
Предизвикателствата, свързани с продоволствена сигурност, опазването на биологичното разнообразие, климатичните промени и необходимостта от адаптиране към тях, съхранението на местните хранителни системи и силната зависимост между селските и градските райони създават нови възможности пред науката и необходимост от иновации. Подобни възможности се съдържат и в принципно новите стратегически решения на ниво институции, в новите форми на взаимодействия с местната среда, новите производствени практики и произтичащите социални ползи, целевите изследвания и трансфера на знания, както социалните, екологичните и икономическите иновации. Именно биоикономиката предлага възможност да се увеличи потенциала на селскостопанското производство за генериране на добавена стойност и да се стимулира икономическото развитие, като същевременно се гарантират взаимоотношенията по цялата хранителна верига. В редица европейски страни вече са идентифицирани нови бизнес модели и технологии, свързани с ефективността на ресурсите, с подобрените решения и услуги за намаляване на въздействието върху околната среда, както и за подобряване на жизнения цикъл и устойчивото развитие на иновационните процеси.
В страната ни все още е налице ограниченото разбиране относно добавената стойност на екоиновациите, ефектите от дефрагментирането на веригата на стойността, последиците от ограниченото приложение на екологичните инвестиции, както и на липсата на подходящи финансови инструменти, стимулиращи технологичния напредък.
През 2012 г. по време на датското председателство на ЕС бе приета стратегия за биоикономика, която следва да допринесе за: продоволствена сигурност, устойчиво използване на природните ресурси, намалената зависимост от невъзобновяеми ресурси, смекчаване и приспособяване към изменението на климата, заетостта и конкурентоспособността на ЕС . От 2012 г. насам са разработени множество национални и регионални стратегии за биоикономика .
Програмата за устойчиво развитие 2030г. на Европейската комисия беше представена със своите 17 цели за противодействие на огромните неравенства на възможности, богатство и сила в световен мащаб . Сред целите за устойчиво развитие са насърчаването на устойчивия и приобщаващ икономически растеж, пълната заетост и намаленото неравенство в и между страните. Постигането на тези цели се възприема като възможна база разработването на няколко механизма за засилване на международното сътрудничество, научните изследвания, иновациите и предприемачеството. Необходимостта да се обединят ефективно тези интервенции представлява сериозно предизвикателство поради новите пазарни ограничения, незадоволителното въздействие на образованието и научните изследвания по веригата на стойността, ограничения ефект от еко-инвестициите и наличните финансовите инструменти, както и бавните темпове на сближаване на различните заинтересовани страни на национално и европейско равнище.
Интегриране на биоикономиката като съществен ФАКТОР за насърчаване на ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ и ЗАЕТОСТ, като същевременно се води и стимулира устойчива политика по отношение на екосистемите.
За тази цел ще се фокусираме върху:
• Изследване на националната и регионална биоикономика;
• Проучване на съществуващите инициативи на национално/ регионално ниво;
• Проучване на възможностите за разработване на биологични бизнес модели и жизнеспособни решения за преодоляване на пазарни ограничения и проблеми;
• Формулиране на препоръки за подпомагане на развитието на устойчива биоикономика за развитие на регионите.
Дейност 4.2.1. Идентифициране на регионални действащи иновационни системи и клъстери (индустриални и такива в селските райони), свързани с производители, преработватели и ползватели на биологично-базирани ресурси.
Задача 1: Анализ и профил на състоянието и потенциала за регионална биоикономика:
• Институционална среда, вкл. идентифициране и анализ на ключови институционални фактори и взаимовръзки – Institutional analysis and development framework – Elinor Ostrom (правна рамка, икономически фактори, екология, заинтересовани страни, основни сектори на биоикономиката и връзка с частичната биоикономика и косвените фактори (cascade value chain),
• Оценка на възможности за развитие на регионална биоикономика и диверсификация на агро-сектора (биоресурси).
Задача 2: Методология за определяне социо-икономическия ефект на биоикономиката върху селското стопанство
• Оценка на биоикономичния потенциал за развитие на иновации (утилизация на суровини), предприемачество (местно ниво и ПЧП), клъстери и мрежи;
• Социално-мрежови анализ и Life Cycle Assessment (LCA) за оценка на нетното социално-икономическо въздействие на биоикономиката.
Задача 3: Действащи регионални производствени вериги добавящи стойност върху биологично-базирани ресурси
• Идентифициране на регионални системи на производители, преработватели и ползватели на биологично-базирани ресурси; Анализ на веригата на добавяне на стойност при идентифицираните регионални производствени системи (Case studies);
• Проучване на възможностите за разработване на биологични бизнес модели и жизнеспособни решения за преодоляване на пазарни ограничения и проблеми. Идентифициране на клъстери и мрежи.
Дейност 4.2.2. Разработване на пилотен модел за Регионална екосистема за биоикономика, на базата на обща регионална визия за биоикономика, приоритети, координация на администрация, научни институции, индустрия и агро-сектора.
Задача 1: Дефиниране на ключови елементи (силни страни – по 4.2.1.) от иновативните регионални производствени системи за оформяне на пилотен модел за Регионална екосистема, базирана на обща регионална визия за развитие на биоикономиката.
Задача 2: Разработване на обща рамка и реинженерингов модел за регионалните иновационни екосистеми, вкл.: институционална среда, право и финанси, технологичен трансфер, образование и наука; Стратегическа координация, регионални тематични/ приоритетни платформи, иновационни партньорства в селските райони, клъстери; Елементи на устойчивото управление на природните ресурси и екосистемите; Потребители и пазари.
Задача 3: Разработване на пилотен мрежови модел за развитието на регионална биоикономика чрез координация на институции, академия и бизнес.
Краен резултат: Пилотен мрежови модел за развитието на регионална биоикономика за насърчаване на икономически растеж и заетост.
| Ръководител на Работния пакет | доц. д-р Дарина Заимова | +359 899 807008 | dzaimova@gmail.com |
| Членове на научния колектив | доц. д-р Минко Георгиев – АУ | ||
| доц. д-р Иван Килимперов – АУ | |||
| гл. ас. Марияна Шишкова – АУ | |||
| гл. ас. Росица Белухова-Узунова – АУ | |||
| проф. Стоян Тотев – БАН (ИИИ) | |||
| гл. ас. д-р Милкана Мочурова- БАН (ИИИ) | |||
| ас. д-р Петя Брънзова – БАН (ИИИ) | |||
| доц. д-р Божидар Иванов – ССА (ИАИ) | |||
| д-р Светлана Александрова- Златанска – ССА (ИАИ) | |||
| д-р Даниела Цвяткова – ССА (ИАИ) | |||
| проф. д-р Георги Желязков – ТрУ | |||
| доц. д-р Нели Георгиева – ТрУ | |||
| гл. ас. д-р Георги Алексиев – ТрУ | |||
| проф. д-р Божидар Хаджиев – УХТ | |||
| проф. д-р Йорданка Алексиева – УХТ | |||
| доц. д-р Валентина Алексиева – УХТ | |||