• Targeted studies on the effect of the implementation of a package of agri-environmental measures (soil fertility, anti-erosion, plant protection, natural habitats) in typical and priority agro-ecosystems (organic and conventional).
• Fundamental scientific research (including phytochemical and biochemical) in applying modern methodological approaches for identification, quantification of active components and extraction of information on the qualitative characteristics of both raw materials and products obtained.
• Analysis and assessment of the degree of influence of climatic and soil conditions and standardisation of these products as raw materials for the production of food, feed, food additives, medicinal and cosmetic products.
• Developing flexible models for determining the extent of intervention and effective packages of measures to achieve sustainable development.

Селското стопанство е една от най-важните области на човешката дейност и по тази причина има решаващо въздействие върху околната среда и ландшафта. Основната му цел, преди всичко е производство на висококачествени суровини за хранително-вкусовата промишленост и животновъдството. Максимизиране на производството и печалбата са основни цели при развитието на конвенционалното земеделие. Резултат от тази интензификация е намаляване на биологичното разнообразие в земеделските райони и нарушаване на биологичното равновесие в природните екосистеми.
Методите на биологичното земеделие са свързани с подобряване на биоразнообразието на естествените биотопи, защото те помагат да се създадат по-разнообразни условия на живот, по-добри условия за размножаване и разпространение на отделни видове, увеличаване на предлагането на хранителни вещества и т.н. Това е система, която повече е фокусирана върху проблемите, свързани с опазването на околната среда и човешкото здраве. При биологичното земеделие, биоразнообразието на флората и фауната е по-голяма, отколкото при конвенционалното (Šarapatka and Urban, 2007).
Биологичното земеделие е важен приоритет в тематичните приоритети на европейските научни програми, в политиката за развитие на земеделието в Република България, както и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Съобразно приоритетите на Шеста и Седма рамкови програми, научните изследвания, свързани с развитието на биологично земеделие у нас са от голямо значение за развитието на науката в България и превръщането й във фактор за растеж на икономиката.
Основните култури, които се отглеждат у нас по биологичен път са трайни насаждения, зърнено-житни култури, технически култури, зеленчукови култури, някои нетрадиционни видове. През последните години се наблюдава значителен ръст на площите, заети с ливади и пасища, както и тези заети с фуражни бобови култури, поради нарастващия интерес на фермерите към биологично животновъдство (Симинов, 2015).
Някои от фуражните бобови видове се отличават с голяма пластичност, адаптивност и висок продуктивен потенциал, което ги определя като особено подходящи за този тип производство. Правилният избор на вида се определя и от други основни характеристики, включващи широка екологична стабилност, отзивчивост и толерантност към стресови биотични (вредители) и абиотични фактори на средата (воден дефицит, сухоустойчивост и др.).
Биопестицидите заемат все по-важно място в растителнозащитния сектор (Copping and Menn, 2000). Те са високо ефикасни, безопасни и екологично приемливи (Nathan et al., 2004; Isman M. B., 2006). Общите тенденции през последните две десетилетия се изразяват в намаляване на зависимостта от синтетичните продукти при контрол на вредителите в селското и горско стопанство, както и опазване на околната среда. Биопестицидите могат да бъдат отлични алтернативи на химическите пестициди. С повишаване на обществената информираност за здравните и екологични проблеми, свързани с използването на химически продукти, решаването на проблемите, произтичащи от третиране с пестициди, придоби съществено значение и важност за много заинтересовани страни (Saini, 2014).
Бобовите култури притежават ценни, незаменими хранителни качества. Фасулът и грахът са популярни зеленчуци, които са добър източник на протеини и въглехидрати. Те имат важно значение и за агротехниката, като отличен предшественик за житни, зеленчукови и техническите култури. Бобовите растения като фасул и грах играят важна роля в системата за сеитбообращение, като обогатяват почвата с азот, с което подобряват почвеното плодородие.
Бобовите култури се нападат от голям брой болести и неприятели през вегетацията. Продуктите за растителна защита са ключови eлементи при решаването на проблемите, свързани с контрола на неприятелите при бобовите култури. За да не се стига до излишни разходи за тях, замърсяване на продукцията, околната среда и заплаха за здравето на хората, приложението им трябва да се основава на принципи за рационалност и при строго спазване на изискванията за устойчива употреба. Подход, който предлага това, като комплексна борба с вредителите е интегрирано управление, базирано на мониторинг, превенция и интервенция. Устойчивото управление на производството не изключва елементи от конвенционалното, но лансира интегрираните и биологични подходи, съчетани по оптимален начин, осигуряващи запазване на биоравновесието. Интензивното и често монокултурно отглеждане на бобовите култури стимулира натрупване на патогенните форми микроорганизми и инсекти. Процесът на саморегулацията на видовете в почвата и посевите се нарушава, това води до нарастване на инфекциозният фон до критическите граници. Възстановяване и възраждане на биологичната активност на почвата е бавен процес, който може да бъде регулиран и подпомаган с помощта на агротехнически, селекционни и микробиологичски методи. Проучването на биологичната активност на нови продукти за растителна защита, а така също и на биопрепарати е от решаващо значение за разработването на съвременните растителнозащитни системи. Включването на селективни за полезните видове продукти за растителна защита ще даде възможност за оптимално съчетаване на различни методи за контрол на вредителите.
Опазването на почвеното плодородие и осигуряването на балансирано хранене на бобовите култури е от същественно значение. През последните години се обръща все по-голямо внимание на някои нови подходи за управление на почвеното плодородие – биологични торове на базата на амино- и хуминови киселини, полезни почвени микроорганизми и др.

Цел: Устойчиво управление на вредителите и почвеното плодородие в системите за биологично и конвенционално производство на бобови култури

ЗАДАЧИ
2.2.1.1.1 Ефикасност на нови продукти за растителна защита, фитопестициди и биопрепарати срещу основни вредители при бобови култури
2.2.1.1.2 Влияние на продуктите за растителна защита върху полезните видове в агроценозите при бобови култури
2.2.1.1.3 Нови подходи за поддържане и подобряване на почвеното плодородие при градински грах и градински фасул

Ръководител на Работния пакет Проф. д-р Андон Василев – АУ 032 654 404 andon.vasilеv@abv.bg
Членове на научния колектив Проф.д-р Хриска Ботева – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Доц. д-р Винелина Панайотова Янкова-Михайлова – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Доц. д-р Иванка Иванова Тринговска-Мендева – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Доц. д-р Славка Христова Калъпчиева – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Гл. ас. д-р Дима Матеева Маркова – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Доц. д-р Олга Алексеевна Георгиева – ИЗК „Марица“ – Пловдив (ССА)
Проф. д-р Ивелина Миткова Николова – ИФК – Плевен (ССА)
Проф. д-р Наталия Георгиева Анастасова – ИФК – Плевен (ССА)
Проф. д-р Вилиана Маринова Василева – ИФК – Плевен (ССА)
Доц. д-р Валентин Иванов Косев – ИФК – Плевен (ССА)
Проф. дн Николай Динев – ИПАЗР (ССА)
Проф. д-р Иванка Митова – ИПАЗР (ССА)
Проф. дн Божидар Георгиев – ИПАЗР (ССА)
Доц. д-р Мариана Христова – ИПАЗР (ССА)
Доц. д-р Бисер Христов – ИПАЗР (ССА)
Проф. д-р Монко Иванов Нанков – ИЦ – Кнежа (ССА)
Доц. д-р Люба Иванова Глогова – ИЦ – Кнежа (ССА)
Доц. д-р Анелия Здравчова Борисова – Крумова – ИЗ – Кюстендил (ССА)
Доц. д-р Илияна Стоянова Кришкова – Крумова – ИЗ – Кюстендил (ССА)
Гл. ас. д-р Вилина Дукова Петрова – ИЗ – Кюстендил (ССА)
Гл. ас. д-р Анелия Иванова Здравкова – ИЗ – Кюстендил (ССА)
Ас. Десислава Ботьова Тодорова – ИЗ – Кюстендил (ССА)
Проф. дн Красимир Иванов – АУ
Проф. д-р Андон Василев – АУ
Доц. д-р Сава Табаков – АУ
Доц. д-р Антон Йорданов – АУ
Доц. д-р Любка Колева – АУ
Доц. д-р Доньо Гънчев – АУ
Проф. д-р Виолета Великова – ИФРГ-БАН
Проф. д-р Валя Василева – ИФРГ-БАН
Доц. д-р Григор Зехиров – ИФРГ-БАН
Доц. д-р Людмила Симова – ИФРГ-БАН
Доц.д-р Калина Ананиева – ИФРГ-БАН
Доц. д-р Ирина Васева – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Кирил Мишев – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Лиляна Бранкова – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Ирена Григорова – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Василиса Манова – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Златина Господинова – ИФРГ-БАН, (постдокторант)
Гл. ас. д-р Марияна Георгиев – ИФРГ-БАН
Гл. ас. д-р Георги Антов – ИФРГ-БАН – (млад учен, постдокторант)
Ас. д-р Ирина Бойчева – ИФРГ-БАН – (млад учен, постдокторант)
Ас. д-р Владимир Александров – ИФРГ-БАН – (млад учен, постдокторант)
Доц. д-р Калина Алипиева – ИОХ с Център по Фитохимия – БАН
Доц. д-р Антоанета Трендафилова – ИОХ с Център по Фитохимия – БАН
Гл. ас. д-р Боряна Трушева – ИОХ с Център по Фитохимия – БАН
Химик Цветинка Грозданова – ИОХ с Център по Фитохимия – БАН
Доц. д-р Звезделина Янева – Тракийки университет
Доц. д-р Виолета Терзиева – Тракийки университет
Гл. ас. д-р Милена Цанова – Тракийки университет
Ас. д-р Доника Иванова – Тракийки университет

I am text block. Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.